* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Ситна ми росна росице,
черна ми ока невясто,
ох що си рано ранила,
вов това росно ливаде,
дваж по-рано от петли,
триж по-рано от зори,
та ти са мокри полите
и ти са кални чехлите.
- Ранила съм си, ранила
дваж по-рано от петли,
триж по-рано от зори,
че съм си чула, разбрала,
либе ми болно лежало
на връх на Стара планина,
при студеното кладенче.
- Че що му беше постеля?
- Постеля му бе, постеля,
равна морава зелена.
- Че що му беше возглаве?
- Возглаве бе му, возглаве,
возглаве бе му бял камък.
- Че що му беше завивка?
- Завивка бе му, завивка,
завивка бе му чер облак.
- Че що му беше сенчица?
- Сенчица бе му, сенчица,
два орла - черни гарване.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
два орла, черни гарване,
доде ми душа излезе;
та па си долу спуснете,
бело се месо наяжте,
гойено, та па хранено,
черни се кръви напийте, -
от майка от пръвескиня!
Саде ми, орли, не яжте
моята десна ръчица,
десна ръчица с злат пръстен,
а я занесте, занесте,
и си я, орли, пуснете
в нашата нова градинка
под червеният трендафил,
моето либе там седи
и шие риза ленена.
Либе ле ръка да найде, -
да види либе, да види,
че си е умрял млад Стоян.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020