* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Като се блеснало и треснало,
в пуста гора Троянска,
дор двама момка убило -
Стояна и Добри юнак.
Над глави им се виеха
дор две ми сиви орлета,
орлета, дор две братчета.
Стоян орлета думаше:
- Вийте си, вийте, орлета,
дор де ни души излязат,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте,
дясна ми ръка оставете,
на пръста, пръстен сребърен,
че ми ръката вземете,
знаете ли село Трояна,
сред село двори широки,
сред двори, орех столоват,
под орех дялат дюлгери,
дюлгери, дограмаджии -
там ми ръката пуснете,
мойта стара майчица
ще иде трески да събира,
ще ми ръката намери,
по пръстена ще я познае,
ще викне да ни оплаче:
"Стояне, и ти, Добре ле,
тъй ли е мама мислела,
хабер да ми донесат
дор две ми бели орлета?"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020