* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Ранен ми падна млад Стоян,
на връх на Стара планина,
на Хайдушката равнина,
край него нийде никого.
Над глава му се виеха,
два орла, черни гарвана.
Стоян орляци думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
дорде ми душа излезе,
с криле ми сянка пазете.
Като ми душа излезе,
вий се надолу спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Дясна ми ръка оставете
и на ръката - ръкава,
и на пръстите - пръстена,
че ми ръката вземете,
над наште двори идете
и жално-милно гракнете.
Мама ми като излезе,
вий й ръката пуснете,
мама ми да се усети,
кога й платно тъкала
през Великата неделя,
кога ми й риза съшила,
на Великия четвъртък,
кога ми е пръстен купила,
на Разметния понеделник.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020