* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
във тази гора зелена,
зелена гора хайдушка.
Нямало никой до него
водица да му донесе,
сенчица да му направи
и люти рани да превърже.
Над него висят два орла,
два орла, сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла.
С криле ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
дорде ми душа излезе.
Тогаз се ниско спуснете,
спуснете, при мене елате,
на бяло се месо наяжте,
с юнашка кръв се напийте.
Дясна ми ръка вземете
и си високо хвръкнете.
Дето видите камен двор -
там ми ръката пуснете.
Мама ще ръка познае,
познае и ще разбере,
че аз съм паднал, загинал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020