* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Гьорги,
млад Гьорги, младо войниче,
между две гори зелени,
между две сенки дебели.
Няма кой да го погледни,
водица да му донесе,
устата да му разкваси.
Орли над Гьорги се вият,
Гьорги на орли думаше:
- Вийте се, вийте, орлета,
дорде ми душа излезе.
Кога ми душа излезе,
бяло ми месо изяжте,
с черни се кърви напийте.
Орлета Гьорги думаха:
- Гьорге ле, младо войниче,
ни ще ти месо ядеме,
ни ще ти кърви пиеме,
най ще ти вода носиме,
най ще ти сянка вардиме -
дано да станеш, Гьорге ле,
да станеш, да оздравееш,
в гора зелена да идеш,
дружина да си намериш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020