|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Разсърдил ми се й Радосла,
Радосла, едничък на мама,
а че забягна Радосла
надолу по долнените.
Че се Радосла разболя
под една круша клоната.
Орлина черна омразна,
тя над Радосла пищеше,
Радосла дума орлини:
- Орлина черна омразна,
постой, орлино, почакай
да се от душа разделя,
а че, орлино, кондисай
на мойто дясно коленце,
че се, орлино, понаяж
на бели меса български,
че се, орлино, понапий
на черни кърви хайдушки!
Че ми, орлино, откъсни
моята дясна ръчица,
а че, орлино, подхвръкни
над наште равни дворове,
че ми ръката отпусни!
Мама ще рано да рани,
ще стане двори да мете,
ще ми ръката намери, -
тогава ще ме оплаче,
ще ми за душа раздаде!
Камбер, Сев. Добруджа - Румъния (СбНУ 35/1923, № 365 - "Смърт
на хайдутин в чужбина").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|