* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Стоян се болен поболи
на връх на Стара планина;
Стоян на дружина говори:
- Дружина вярна, сговорна,
леко стадото сваляйте,
леко пцетата мамете,
азе ще тука остана -
на връх на Стара планина.
Дружина Стоян послуша,
леко стадото сваляше,
леко пцетата мамили,
сам си Стоян остана
на връх на Стара планина.
Вил се, изви се сив сокол
и право при Стоян отиде.
Стоян на соколо продума:
- Соколе, мило братленце,
с човка си вода донеси ми,
с крилца ми сянка направи,
доде ми душа излезе.
Тогава се с черни кърви напий
и бяло месо нахрани,
и тогава ще ми вземеш
дясна ръка с пръстена,
и ще я носиш в наше село.
Мойта е къща най-висока
и е с порта желязна.
Мойта майка в градина седи
под бял червен трендафил
и ти ще й ръка пуснеш,
и тя ще ми ръка познае,
че съм тука загинал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020