* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
на връх на Стара планина,
на хайдушката равнина.
Над него седят два орела,
два орела, сиви гарвана.
Стоян гарвани думаше:
- Вийте се, вийте, два орела,
два орела, сиви гарвана,
доде ми душа излезе,
тогаз се ниско спуснете,
дясна ми ръка вземете,
на дясна ръка бял пръстен,
бял самороден.
Тогаз се високо вдигнете,
десет села минете
нашето село най-лично,
каменно, калдъръменно.
Насред дворите орехче,
под орехчето одърче,
на одърчето седнали
мама и тате двамата.
Мама ми риза шие,
баща ми гащи кроеше,
на личен ден Прокопи.
Тогаз се ниско спуснете,
дясна ми ръка пуснете, -
да видат мама и татко
кога са риза шили
на личен ден на Прокопи.
Прокопца, Стоян, хароса,
по орли по гарвани.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020