* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Стояне, море Стояне!
Харамии се собирая
на харамийско преслапье,
до харамийско кладенче.
И Стоян иска да иде,
милна го макя не пуща:
- Седи си, сино, не ходи,
не ходи в гора хайдутин,
иди си, сино, на пазар,
купи си сиви волове,
разори равно Загорье,
та посей бела пшеница,
да се породи пшеница,
кье даде Господ скъпия,
да продадеш пшеница -
кутел жито, кутел пари,
кье си го макя оглави
за белолика Велика,
за църноока гражданка.
Това Стоян не е слушал,
на макя си говореше:
- Мале ле, мила майчице,
погледни в Перин планина,
дека се светает, мале, два огна,
тамо се печат два овна,
това са мои дружина
и за мене поглеждаха,
мегю себе си думаха:
"Кога кье Стоян да дойде,
да го турим войвода,
да ни побиде войвода,
колко една неделя!"
Па стана Стоян, та ойде.
Макя го люто кълнеше:
- Ошел, сино, жив не дошел.
Потера се повдигнала
още пръвната неделя,
пръвната и послешната -
си ти дружина утекли,
тебе те в ръце хванали;
що пръвна пушка пукнала -
тебе те в сърце удрила;
що пръвна сабя махнала -
тебе ти глава отсекла!
Па стана Стоян, та ойде
у тая гора зелена
кон неговата дружина.
Ка го видяха дружина,
все му на нозе станаха
и го войвода туриха.
Ка го е макя проклела,
все го е така стигнало -
потера се повдигнало
още пръвната неделя,
пръвната и послешната,
си му дружина утекли,
Стояна в ръце хванали;
що пръвна пушка пукнала -
Стояна в сърце удрила;
що пръвна сабя махнала -
Стояна глава отсекла!...
Завия се църни орли
над Стоянова трупина,
Стоян едва изговори:
- Църни ми очи изпийте,
десна ми ръка вземете,
та я носете, носете
на майчини ми дворове,
та я пущете, пущете
на майчини ми скутове.
Църни му очи изпия,
десна му ръка вземаха,
та я носия, носия
на майчини му дворове -
макя му на двор седеше,
та му кошуля шиеше,
сестра му риза везеше.
Десна му ръка пущия
майци у свилни скути.
Ка го е макя проклела,
все го е така стигнало...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020