* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Пиле пее у гори зелени,
пиле пее, та си пилци мами:
- Сбирайте се, всеки яки пилци,
да идеме доле долно поле,
долно поле влашко и ромънско,
де паднала тая силна войска,
да идеме месо да ядеме,
да идеме кръви да пиеме.
Слушаха го всеки яки пилци,
та ойоба доле долно поле,
долно поле влашко и ромънско.
Си са пилци на юнак паднали,
орле нема на кого да падне,
он се върти над Болен Дойчина.
у Дойчина малко душа има,
проговори Дойчин добър юнак:
- Ама слушай, пиле соколенце,
чекай, орле, душа да излезне,
па извърти моя десна ръка.
отнеси я у гори зелени,
отнеси я на твое легало,
чувай ръка до ден до Великден.
Кога дойде голем ден Великден,
ти си вземи моя десна ръка,
отнеси я, орле, у селото,
отнеси я, орле, сред хорото.
Щото седи навръх у кметове,
да това е моя стар бабайко;
щото седи навръх у кметици,
да това е моя стара макя;
щото води танец на момите,
да това е моя мила сестра;
щото води танец на момчета,
да това мое е мило брате;
щото води танец на невести,
да това е мое пръвно любне.
Послуша го кръстато орленце,
па чекало - душа излезнала,
извърте си Дойчинова ръка,
отнесе я негово легало.
Па чекало орле, па гледало,
кога дойде голем ден Великден,
наднесе се орле над селото,
наднесе се орле над хорото,
па стояло пиле, па трепчало,
на си пущи Дойчинова ръка.
Пущил се е баща низ кметове,
ръка гледа, ръка не познава,
пущила се макя низ кметици,
ръка гледа, ръка не познава,
пущила се сестра низ хорото,
ръка гледа, ръка не познава,
пушило се брате низ хорото,
ръка гледа, ръка не познава.
Пущило се любне низ хорото,
ръка гледа, ръка си познало:
- Пръвно любне, Болена Дойчине,
я се надам кой ден да ми дойдеш,
тебе пилци по небеса носа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020