* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Сама се пушка изпрегна,
двама е братя убила, -
Стояна още Брояна;
Брояну душа излези,
а пък Стояну не можа.
Лежи ми Стоян, умира,
дето ми Стоян лежеше,
зелена трева гореше.
Като ми Стоян пищеше,
цялата гора ехтеше.
Завили са се два орла,
два орла черни гарвани.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
с крила ми сянка бранети,
с човки ми вода носете,
бяло ми гърло мокрете,
доде ми душа излези.
Тогава на мен кацнете,
ясно се кърви напийте,
бяло се месо наяжте,
ръка ми в рамо преяжте,
двама я в човки вземете,
па си високо хвръкнете.
През девет села минете
и в десетото кацнете,
десето село нашето.
Нашите двори най-лични,
най-лични и най-прилични,
каменни, калдъръмени.
Сред двори дърво високо
под дърво извор - кладенец.
Двама на дърво кацнете
и ми ръката пуснете.
Мама за вода ще иде
и ще ми ръка познае -
на малко пръстче пръстенче.
Тъжна ще се мама усети,
кога ми й риза кроила
на личен ден на Прокопи,
затуй ми Стоян прокопсал.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020