* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднала й слана есенна, леле,
ослани гора зелена,
сал едно дърво останало,
под него лежи юначе,
с девет рани от куршуми,
при него никой нямаше.
Два се сокола виеха,
юнак соколи думаше:
- Соклета, мили братлета,
кога ми душа изпадне,
ниско при мене слезнете,
бяло ми мясо изяжте,
черно ми кърве изпийте,
дясна ми ръка оставете
и я в клюни вземете,
и я вий, братя, отнесете
в мойте равни дворове.
Сред двора чешма мраморна,
ръката тамо спуснете, -
дано я види майка ми,
ил моята млада невеста.
Да не ме чака майка ми,
да впрягам брези биволи,
да ора черни угари,
да сея златна пшеница,
да храня майка и дечица.
Да не ме чака сестрица,
като наготви обяда.
Да не ме чака невяста,
като ми слънце захожда,
че ще се върна при нея.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020