* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Падна ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млад войвода.
Над него се вият два орела,
два орела, два сокола.
Стоян на орли думаше:
- Орлинки, сиви орлинки,
с криле ми сянка пазете,
с човки ми вода носете,
дорде ми душа излезе.
После се ниско пуснете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.
Лява ми ръка вземете
и се високо вдигнете,
над наше село идете,
над нашето дворе широко.
Сред двори дърво високо,
под дърво малко чардаче.
Мама на чардак стоеше,
свилена ми риза везеше.
Вий ми ръката пуснете,
тя ми ръка познава
и ще викне, та ще ме оплаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020