* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Пиле пищи у гора зелена,
пиле пищи, та пилци собира:
- Сбирайте се, всеки яки пилци,
да идеме доле долна земя,
та тамо се силна битка бие.
Турска войска гине и не гине,
а каурска око не оставя!
Събраха се саки яки пилци,
та ойдоха доле долна земя.
Сите пилци на юнак паднаха,
орле нема над кого да падне,
он се вие над болен Дойчина.
У Дойчина малко душа има,
едва с душа Дойчин изговори:
- Бога тебе, кръстата орлице,
да кога ми душата излезне,
ти че вземеш моя десна ръка,
че я чуваш до ден до Великден.
Кога дойде, орле, ден Великден,
ти че ойдеш у нашето село,
у село ни три хора играят.
Пущи ръка у сред у хорото,
у ръката пръстен бурманлия,
и на него име подписано,
подписано име Дойчиново.
Па се Дойчин сос душа растана,
послуша го кръстата орлица,
та си взема ръка Дойчинова,
та я чува до ден до Великден.
Кога дошло ден Великден
ошла си е у негово село,
у селото три хора играят, -
пущи ръка у сред у хорото.
Щото беше Дойчинова сестра,
она си е хорото водила,
и она си е ръка вземала.
На ръката пръстен бурманлия
на пръстено име написано,
написано име Дойчиново!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020