* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
на връх, на Стара планина,
никаква рода при него,
ни майчин род, ни бащин.
Морава му бе постеля,
бял му камък възглавница,
чер бе му облак завивка.
Завили му се два орела.
Стоян на орли думаше:
- Два орела, черни гарвани,
вийте се, я не бийте се,
с криле ми сянка вардете,
с уста ми вода носете,
доде ми душа излезе,
па ми тогава кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с ясни се кърви напийте,
дясна ми ръка не яжте,
най я до рамо прижте,
па ми ръката вземете,
па си високо хвръкнете.
Дваж по-широко гледайте,
нашето село е най-лично,
най-лично село Койнаре.
Нашето е дворче най-лично,
дворовете ни са градени
все с железни стобори
по двора има ябълка,
а под ябълката, кладенец.
Там ми ръка сложете,
мама ще рано да рани,
студена вода да вземе,
топла обеда да готви.
Като ми види ръката,
по пръстен ще ме познае,
тогава ще се усети,
кога ми е риза кроила,
в какъв ден я дошила, -
на Великден я кроила,
на Гергьовден я дошила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020