* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Че чуло ли се, разбрало,
щото се е сега сторило,
сторило и направило
на връх на Стара планина,
на Мехмедова бачия -
сама се пушка изпанала
двамина братя прибила,
двамина братя близнака, -
Ивана, та па Стояна.
Иван се с душа раздели,
а Стоян още не беше.
Над Стояна се виеха,
виеха, та па биеха
от Дунав сиви галуне,
от планината орлове.
Стоян им тийом говори:
- Я се високо вдигнете
доде се с душа разделя,
тогива си се спуснете,
бело се тело наяжте,
черни се кърви напийте,
десна ми ръка вземете
със мало медно пръстенче,
всадя по света ходете
по села и по градове
та де видите камен двор,
камен двор, порти железни
и край портите ореше,
и под ореше одърче,
и на одърче бабичка,
до две си ризи шиела,
на два се сина надала -
на Ивана, та па Стояна.
Тамо ми ръка спуснете.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020