|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
- Жерави, дребни пиленца,
като високо хвърчите
и на широко гледате,
не видяхте ли Стояна,
Стоян, мой стопанин?
Жерави думат Калинка:
- Край море болен лежеше,
край море, край бял Дунав,
ситен му пясък постелка,
мрамор му камък възглавка,
дебела слана - завивка.
Никой при него нямаше,
само ми една сива орлица, -
с криле му сянка пазеше,
с човка му вода носеше,
с нокти му червеи чистеше.
Стоян орленце думаше:
- Гледай ме, гледай, орленце,
ако ази бих станал,
крилото ще ти посребря,
краката ще ти позлатя.
Ако ази бих умрял,
с бяло ми месо наяж се,
с черни ми кърви напий се.
Генерал Инзово, Ямболско (Султанов 2003, с. 29).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|