|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Сама е пушка пукнала
в Добрянската кория,
двама е братя убила,
Стоян и Доброян.
Доброян си умря тогава,
Стоян си душа береше.
Над него се вият два орела,
два орела черни гарвани.
Стоян на орлета думаше:
- Вийте се вийте два орела
докато ми душа излезе,
тогава се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте.
На лява ръка малък пръст,
златно ми пръстенче вземете,
високо тогава хвръкнете
над нашето село идете,
нашата е къща най-голяма,
най-голяма, най-лична.
Пред къща дърво топола,
мойта майка под него седи,
ленени ризи за двама ни шие
тогава й пръстенче пуснете,
мама тогава ще узнае,
че са нейни синове убити.
Габрово, кв. Златарите (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|