* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Първа е пушка пукнала
двама е братя случила
Стоян и Доброян
в троянската планина.
Доброян падна и умря.
Стоян си болен лежеше
в троянските планини
над него се орли виеха
и му сенчица пазеха.
- Вийте се, вийте два орела,
два орела, две мили братчета,
високо вие летете
и ми сенчица пазете,
докато ми душа излизе,
тогава си ниско кацнете,
на моето тяло елате.
С бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте,
само си от мен оставете
моята дясна ръчица,
и на нея пръстен златен.
Че ми ръката вземете
и я далече занесете, -
в голямо село Тръстеник.
Там има нива орана,
орана, недоорана,
сята, недосята,
с бяла едра пшеница
сред нива круша-ройница
под нея студен кладенец,
моята булка Стефанка
и сестра ми Станчица
ще идат нива да жънат,
ще идат вода да пият,
ръката ще ми намерят,
по пръстен ще ме познаят,
че аз съм паднал, загинал
в троянските планини,
нивата ще ми ожънат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020