* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
във тая гора зелена,
на хайдушката поляна,
при хайдушкото кладенче,
дек нема нийде никого
водица да му подаде,
водица макар в лъжица,
сенчица да му направи,
сенчица със две шумчици.
Над него се вият два орла,
два орла, дор два сокола,
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
вийте се, вийте високо,
с крилца ми сенка пазете,
с уста ми вода носете,
дордек ми душа излезне.
Като ми душа излезне,
тогаз се ниско слогнете,
бело се месо наяжте,
и черни кърви напийте,
бело е месо юнашко.
Десна ми ръка не яжте
и на ръката пръстите,
и на пръстите пръстена,
пък я вземете, носете
на нашто село голямо,
във наште двори широки,
сред двори дърво високо
и под дървото чардаче.
Мама на чардак седеше,
на мен си риза шиеше,
ръката да ми намери,
по пръстена ще я познае,
да викне да ме оплаче,
че аз съм паднал, загинал
във тая гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020