* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми е ранен млад Стоян,
в тая ми гора зелена,
нямало никой при него
водица да му донесе
люти рани да му превърже.
Над него се вият два орела,
два орела, два сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орела,
два орела, два сиви сокола,
с крила ми сянка пазете,
с човки ми вода носете,
по-бързо душа да излезе.
Като ми душата излезе,
тогаз се ниско спуснете,
с черна се кръв напийте,
и ми месата изяжте.
Десна ми ръка оставете
и на ръката пръстена.
Тогаз се високо вдигнете,
минете гора зелена,
идете в село голямо.
Сред село - дърво високо,
на дърво - бял чардак.
Там е мойта майчица,
тя ми ризата там шие.
Тогаз се ниско спуснете
и ми ръката пуснете.
Тя ще ми пръстен познае
и жално ще ме оплаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020