* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Сберали са се, сберали
дур седем-осем юнака (2)
на високата планина.
Тъй ми ядяха, пиеха
и добър каул сечаха:
който се болен разболей,
саръйле ще го гледаме.
Ильо се болей разболе,
тъй го саръйле гледаха,
кой по ден, кой по два дена,
брат му го гледа най-много,
най-много, една неделя.
И той го вече остава
под една кара челия.
На челията имаше
дур едно черно гарванче,
Ильо гарванчем думаше:
- Гледай ме, гледай, гарванче,
с крилца ми сянка направи,
с уста ми вода донеси,
я га ми умра, загина,
ще се, гарванче, наядеш
юнашки меса дебели,
юнашки ясни кръфтове.
И да ми вземеш, гарванче,
моята десна ръчица
със сребърното пръстенче
та я занеси, гарванче,
във сестрина ми градинка
Сестра ще рано да рани
китките да си полива,
като я види сестра ми,
тя ще се хитро досети,
че братчето й загина,
сестра ще майци да каже.
Сестра ще да ме жалее,
дор трендафил се разцвети;
брат ми ще ме жалее,
дорде гайдата засвири;
баща ми ще да ме жалее,
дорде се вино запие;
майка ми ще ме жалее
додето при мен да дойде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020