* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

- Мор, що си рано ранила, (2)
мор, от петлите дваж рано,
мор, от зората триж рано?
- Ранила съм си, байне ле,
зори съм чула, разбрала,
че ми либе болно лежи
на връх Стара планина,
на хайдушката равнина;
няма никой окол него,
окол него, там при него...
Само две черни орлета,
с криле му сянка вардеха,
с уста му вода носеха,
с нокти му хлебец носеха
от орачи, от копачи...
Стоян орлета думаше:
- Орлета, вий, две братчета,
вийте се, вийте, два орла,
дорде ми душа излезе!
Тогава долу слезнете,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте;
дясна ми ръка не яжте,
дясна ми ръка с ръкава,
и на ръкава мрежата.
Че я вземете, занесте,
на мойта стара майчица -
да знай майка, да помни
кога ми й риза скроила
на Великия четвъртък
и на Разпетия петък!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020