* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода
в тая гора зелена,
зелена гора, хайдушка.
Нямало никой до него,
водица да му донесе,
сенчица да му направи
и люти рани превърже.
Над него се вият два орла,
два орла, сиви сокола.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
с крила ми сянка пазете,
с уста ми вода носете
дорде ми душа излезе,
тогаз се ниско спуснете,
с бяло месо наяжте
и с черни кърви напийте.
Орлинки, сиви орлинки,
лева ми ръка оставете;
нея със уста вземете,
па се високо вдигнете
и на широко гледайте.
Где има двори каменни,
сред двори дърво високо
и под дървото чардаче,
майка ми седи на чардак,
за мене риза да шие,
тамо ми ръка пуснете,
ръкава да ми премери -
майка ми ръка познава,
ще викне да ме оплаче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020