|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Голямо й чудо станало
в Хаймбоази на пътя,
на пътя, на кръстопътя -
от гора буйна, зелена.
Стояна в сърце удари.
Над Стоянова глава
до два орела, черни гарвани.
Стоян орлета думаше:
- Орлета, черни гарвани,
по-малко се спущайте,
доде ми душа излезе,
черно с кърви не пийте,
бяло ми месо не яжте,
дясна ни ръка земнете,
че си високо хвръкнете,
идете долу в новата махала.
Там има дърво високо,
под дърво има кладенец,
мама за вода ще иде
да кладенеца ще седне.
Там си на дърво седнете
и си жалко пограчете,
и ми ръката спуснете
на маминото коляно.
Тя като види пръстена,
тогаз ще се мама усети,
че имала сина Стояна.
Дрента, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|