* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се млад Стоян,
на връх на Стара планина,
на хайдушката поляна.
Над Стояна се виеха
четири сиви сокола,
Стоян на соколи думаше:
- Вийте се, орли-гарвани,
доде се с душа разделя.
Бело се месо наяжте,
десна ми ръка отяжте,
под десно крило сложете
и си високо хвръкнете.
Хвърчете горе високо,
гледайте долу широко,
долу ми къмто Дунава.
Гледайте двори широки,
сред дворове - дърво високо,
под дървото - одърче,
и на одърчето бабичка.
На кука чорап плетеше,
дребни си сълзи ронеше
и към портите гледаше.
Това е мойта майчица,
тя се за мене надяваше
и си за мене гледаше.
Тамо ми ръка пуснете,
тя да ми ръка познае,
ръката по пръстена ми,
че той ми е годенишкия.
Да знае майка, да знае
за мене да се не нада,
за мен майка да не гледа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020