* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
навръх на Стара планина,
никаква рода при него -
ни майчин род, ни бащин...
Морава му постеля,
бял камък му бе възглаве,
чер бе му облак завивка.
Завили са му два орли,
Стоян на орли думаше
- Два орла, черни гарване,
вийте се, не бийте се,
с криле ми сянка вардете,
с уста ми вода носете,
доде ми душа излезе.
Па ми тогава кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с ясно се кърве напийте;
дясна ми ръка не яжте,
най я до рамо преснете.
Па ми ръката вземете,
па ми високо хвръкнете,
два на по широко гледайте -
нашето й село най-лично,
нашето село Койнаре.
Нашето й дворе най-лично -
дворите ни са градени
все със железни стоборки,
по двором има ябълка,
а под ябълка кладенец -
там ми ръката сложете!
Мама ще рано да рани,
студена вода да вземе,
топла обеда да готви.
Като ми види ръката,
по пръстен ще я познае,
тогава ще се усети -
кога ми й риза кроила
в какъв ден я е дошила -
на Великден я кроила,
на Гергьовден я е дошила!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020