* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се млад Стоян
на връх Стара планина,
между два дола дълбоки,
между два върха високи.
Нищичко Стоян не чува,
нищичко Стоян не вижда.
Кога нагоре погледнал,
нагоре къмто небето,
над него се вият два орла,
до два ми сиви гарвана.
Стоян на орли продума:
- Вийте се, вийте, два орла,
догде ми душа излезе,
тогаз се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте
и с черни кърви напийте.
Дясна ми ръка вземете,
на нея пръстен аз имам,
че я у дома занесете
и във бахчия пуснете.
Там имаме бистър кладенец,
мама за вода ще иде,
ръката ми ще познае,
като тя пръстена ми види,
на баща ми ще каже:
"Тази ръка е на Стоян!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020