* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
навръх на Стара планина,
никаква рода при него,
ни майчин рода, ни бащин,
ни вуйков рода, ни стрикоф.
Морава му бе постеля,
бял бе му камък възглаве,
чер бе му облак завивка.
Завили му се два орла.
Стоян на орли думаше:
- Два орла, черни гарвани,
вийте се, я не бийте се,
с криле ми сянка вардете,
с уста ми вода носете,
с крачка ми хлебец носете,
доде ми душа излезе.
Па ми тогава кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с ясно се кърве напийте,
дясна ми ръка не яжте,
най я до рамо преяжте,
па ми ръката вземете,
па ми високо хвръкнете,
колко високо хвъркате,
дваж по-широко гледайте.
Нашто е село най-лично,
най-лично, село Койнаре,
нашто е дворе най-лично -
дворите ни са градени
се със железни стоборки.
По двором има ябълка
и под ябълка кладенец -
там ми ръката сложете.
Мама ще рано да рани
студена вода да вземе,
топла обеда да готви.
Като ми види ръката,
по пръстен ще я познае,
тогава ще се усети,
кога ми й риза кроила,
във какъф ден я дошила -
на Великден я кроила,
на Гергьовден я дошила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020