|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Отиде Гьорги в гората,
в гората пръти да сече,
на овци чардак да прави.
Сякъл ми Гьорги до пладне,
качил се Гьорги да твари...
Отде го видя Караджа,
та си пушката надигна,
та го във чело умери.
Гьорги нагоре погледна,
погледна Гьорги и падна
и на орлите думаше:
- Вийте се, вийте, вий орли,
и по надолу слизайте,
бели ми меса изяжте,
черни ми кърви напийте,
и пръстена ми вземете,
и към селото литнете,
в наште го двори пуснете.
Моето булче хубаво,
дворите като измете,
пръстена ми ще намери.
неуточнено, Добричко; хороводна (Крумов 2000, № 157); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|