* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
във оная гора зелена,
до нея чешми шарени,
шарени и бурмалии.
Нямало никой при нега,
при нега и окол нега,
само имало, имало
до два ми сиви сокола.
Стоян соколя думаше:
- Вия соколя, соколя,
вийтя се, вийтя, соколя,
над мене и окол мене,
с криле ми сянка правите,
с уста ми вода носите!
Кога загине млад Стоян,
бели ми меса изяжте,
черни ми кърви изпийте,
сърце ми цяло остайте,
та го на мама занесте,
да знае мама, да помни
кога е риза кроила
на Великия четвъртък,
срещу Разпетия петък.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020