* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се млад Стоян
горе ми, горе в гората,
в гората, в планината,
при сиво стадо голямо.
Като ми Стоян лежеше,
зелена трева гореше.
Като ми Стоян ехтеше,
зелена гора кънтеше.
Че какво му беше сенчица?
Сенчица му бяха два орела,
два орела, черни гарвани.
С крила му сянка вардеха,
с човки му вода носеха.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орела,
с крила ми сянка правете,
доде ми душа излезе.
Дясна ми ръка преяжте,
с бяло си месо поежте,
с черна се кръв напийте
и ми ръката вземете
и на мама я занесете.
Нашият двор е най-личен,
сред двора дърво високо,
под дървото кладенец.
Там си ръка оставете.
Мама за вода ще иде
и ще ми пръстен познае;
и да се мама усети,
кога ми е риза правила,
правила, още ушила
на връх на Прокопи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020