* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Събрали са се, събрали
олдаше и аркадаше
вав чужда земе далечна,
та си ядяха, пиеха
и добра дума думаха:
- Яжте и пийте, олдашлар,
и добра дума думайте,
сас добром да се заповним
на сая земя чужденска.
Чужда е земя притъжна,
кайно е майка мащеха,
кайно е дете без люлка;
наше е земя разтажна,
кайно е майка рожделна.
Кайно ядеха, пиеха
и голем каул правеха:
- Койно се болен разболей,
нарьод щим да го гльодаме!
Койно каулен правеше,
той най-напреж се разболя.
Всички го нарьод гльодаха
кой по ден, кой по два дена,
брат му го гльода най-млого,
най-млого - цяла неделя.
И нему се е додело,
додело и наситило
на болен измет правене,
та си се сбира, торнува.
Той си на Иван викаше:
- Иване, брату Иване,
халал ми прави изметес,
и я се с тебе наситих,
самичек си те оставям.
Иван на Стоян викаше:
- Постой, почекай, брате ле,
доде се с душа разделем,
тогав ме, брате, оставей
вав чужда земе далечна.
Кайно си дума думаха,
отде префорка, префорка
до едно чьорно гарванче.
С крилца му сенка правеше,
с уста му вода носеше,
с ножинки огън стикаше
и на Ивана думаше:
- Иване, брате Иване,
я ща ти измет поправе
година и половина,
ако се листе задаржьот,
слана да хи не попари
и снег да хи не притиска.
Било е, колко било е,
дошла е борже подзима,
листено слана попари,
та листана окапаха.
Дуйнаха зимни ветрове,
паднаха бели снегове,
гарванче си му думаше:
- Иване, брате Иване,
халал ми прави изметес,
че си са сбирам, торнувам.
Крилцаса ми са капнали
от тебе сенка правене,
калвунче ми е изгнило
от тебе вода носене,
ножинки ми омалеха
от тебе огън стикане,
снажкаса ми изсохнала
от тебе мьосо хранене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020