* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Стою си майци викаше:
- Дойде ли време, мале ле,
Стою нах поле да иде
сас дребни, вакли шилета?
- Дойде ми, сину, минало,
ала ми, сине, не иди,
че е полено пекливо,
пекливо и болезливо,
водона му е захирли
и дуе ветер сомальов!
Стою си майка не слуша,
станал е Стою, торнал е
рано в понделник утирна.
Наметна шелан на рамо,
тьонкана пушка през рамо,
замами дребни шилета.
Майка му си го следеше
и си му желно викаше:
- Ага ми подеш, сину лю,
нах чуждо поле пекливо,
пекливо и болезливо,
немой се вода напива
и немой лега на сенка
под кичестоно караче!
Стою си майка не слуша.
Ага си тамо отиде,
разпусна вакли шилета
низ равно поле широко,
напи се вода студена,
та легна Стою, заспейна
под адно дорво китато.
Га си се Стойко разбуди,
той си се болен разболя,
нема кой да го погльода.
Никой си нема при него,
лю адно пиле славейче;
в уста му вода носеше,
с крилца му сенка правеше.
Стойко се желно молеше:
- Поседи, пиле славейче,
дорде се с душа разделя!
Пиленце му се додело
в уста му вода носене,
с крилца му сенка правене.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020