* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Събрали са се, събрали
на високана планина
български млади момчета
с двамина войводи
и с два байрака червени.
Всички се сговор сговарят:
- Хайде щим каул да сторим,
който се болен разболей,
наред щим да го гльодаме!
Койно каулен правеше,
той най напреж се раболе.
Всички го нарьод гльодаха
кой по ден, кой по два дене,
брат му го гльода неделя,
та че го и той остави.
Тогава с него остана
лю едно пиле соколче.
С крилца му сенка правеше,
с уста му вода носеше,
ала и то се насити,
та си се сбира, търнува.
Стоян му жално думаше:
- Стойни ми, чекни, пиленце,
пиленце, пъстро соколче!
Много си, малко чекало,
още ме малко почекай,
доде се с душа разделя.
Та че ми тогав извади
моине остри ножкове,
десна ми ръка отрежи.
Та я, соколче, отнеси
на наши равни дворове,
та я, соколче, остави
в нашана долна градинка,
в сестриниен босилек.
Ага си иде сестра ми
рано в неделя вутирна
босилек да си набере,
та ще ръкона да найде,
пръстенан ще да изпее,
та ще сестра ми да види,
че брат хи Стоян загинал
на висока планина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020