|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Ходил юнак на пустата войска,
на пустата войска, войска татарийска.
Ранили го триста дребни пушки,
триста пушки, три стрели татарски.
Падна юнак ув дълбоко доле,
ув дълбоко доле под дърво зелено,
на дървото пиле соколово,
юнак пищи от черната земя,
че се чува до синьото небо.
Отговаря пиле соколово:
- Умри юнак, умри, помак,
ще ти поям белото ти месце,
ще ти пия черното ти кръвье.
Разсърди се юнак аралия,
отговаря помак, добър юнак:
- Мълчи, пиле, не ме разлютявай,
не ме струвай, пиле, да развреждам
мойте триста рани, три стрели татарски.
Отговаря пиле соколово:
- Умри, юнак, умри, помак,
ще ти поям белото ти месце,
ще ти пия черното ти кръвье.
Разсърди се юнак аралия,
повлече се по корем, по ръце,
че си дръпна пушка гегалийска,
че удари пиле соколово.
Падна пиле ув дълбоко доле;
пищи пиле от черната земя,
че се чува до синьото небо.
Отговаря юнак аралия:
- Пищи, пиле, двама да пищиме,
лежи, пиле, двама да лежиме,
умри, пиле, двама да умреме!
Дотегнало юнаку да лежи,
провикна се юнак аралия:
- Где си, сестро, ела, изцери ме.
Зачула го сестра самодива,
че подхвръкна, при юнак отиде;
умила му триста дребни рани,
дребни рани, три стрели татарски;
набрала е трева самодивска,
вързала е до триста му рани,
оздрави го за ден и до пладне;
подаде му пушка гегалийска,
на войска да иде, войска да изкара,
войска да изкара, царя да избави.
неуточнено; от архивната сбирка на П. Р. Славейков, № 81, доставена
от Найден Геров (Дозон 1875, № 3; =Вазов-Величков 2/1884, с. 227; =Ангелов-Арнаудов
1921, с. 86, № 13 - "Юнак и самодива"; =Ангелов-Вакарелски 1936, № 13
- "Ранен юнак и самодива"; =Минков-Балади 1937, с. 33 - "Ранен
юнак и самодива"; =Минков-Змей 1956, с. 90). Текстът у Дозон е най-вероятно
преработка на П. Р. Славейков по: Раковски-Горски 1857, с. 252-254, у когото има
бележка, че е записана "от едного стараго Помака" и датира отпреди "460
години"; =в-к Дунавски лебед, год. І, 1860, бр. 10, 15 ноем., с. 42, с бележка,
че е доставена от Г. С. Раковски. Славейков публикува и друг много близък вариант,
който чул от вуйчо си във Вишовград, Павликенско (Данов-Летоструй 1876, с. 147,
№ 1) и от Ил. Р. Блъсков (Блъсков Лале 1887, с. 14, зап. Иван Раднев Зринов) (бел.
съст., Т.М).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|