* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Тръгнал юнак, тръгнал,
тръгнал помак, тръгнал,
тръгнал юнак, тръгнал,
на бой да си иде (2)
във татарска земя,
бой да ми се бие
със клети татари,
клети и проклети.
Та е стигнал юнак,
та е стигнал помак
на бойното поле,
във татарска земя.
Бил ми се е юнак,
бил ми се е помак,
бил ми се е юнак,
три дни и три нощи.
Та се й ранил юнак,
та се й ранил помак,
със девет ми рани,
рани куршумови,
а десета рана
от ханджар в гърдите.
Та си й тръгнал юнак,
та си й тръгнал помак
назад да си иде,
дома да си стигне,
при млада невяста
и при първа рожба.
Та си падна юнак,
та си падна помак,
та си падна юнак,
на път на кръстопът, (2)
под дърво зелено.
А на дърво седи
пиле соколово;
ах, пиле пищи,
та гората ечи,
ах, пиле пищи,
та гората ечи:
- Умри, умри, юнак,
умри, умри, помак,
та да се напия
с твойте черни очи,
и да се наручам
с твойто бяло месо.
Отговаря юнак,
отговаря помак:
- Млъкни, млъкни, пиле,
пиле соколово,
не ме струвай, пиле,
да си скокна, пиле,
да си вдигна, пиле,
тънка дълга пушка,
да те удря, пиле
във клетото сърце!
Разлюти се юнак,
разлюти се помак,
та си рипна юнак,
та си скокна, помак,
та вдигна юнак,
тънка дълга пушка,
та удари юнак
пиле у сърцето.
Та си падна пиле
долу на земята,
ах, пиле пищи,
та гората ечи.
Отговаря юнак,
отговаря помак:
- Умри, умри, пиле,
двама да умреме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020