* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Събрали ми се, набрали
до деветима другари
на тая хладна механа,
та ми ядяха, пиеха
Стоян дружини думаше:
- Като ще идем, дружина,
по чужда земя на печал,
вяра и клетва да дадем -
когото глави заболи,
наред щем да го гледаме.
Па ми станали, отишли
по чужда земя на печал
Минало малко, ни много -
който си облог направи,
той се е болен разболял.
Ред го по редом гледали,
кой по две, кой три години -
на всекиму се е додяло,
додяло и досадило,
всички си тръгват, отиват
братчето му го гледало
целички до три годинки -
и нему се е додяло,
и то си тръгва, отива.
Стоян се жално молеше:
- Брате, рождени брате ле,
недей ме, брате, оставя -
чужда е земя усилна,
чуждо се братче не брати,
чужда се сестра не сестри.
Ами ме, брате, отнеси
в нашата земя разтъжна,
та си ме, брате, остави
на високата планина,
под едно дърво високо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020