* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Ситна ми дребна росица,
що ми си рано ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж ми по-рано от зори?
- Ранила съм си, ранила,
дваж ми по-рано от петли,
триж ми по-рано от зори,
че съм си чула, разбрала,
либе ми болно легнало
на връх на Стара планина,
при студни бистри кладенци.
Че що му беше постеля?
Постеля му бе, постеля,
зелена росна морава.
Че що му беше възглаве?
Възглаве му бе, възглаве,
бял мрамор камен под глава.
Че що му беше завивка?
Черън му облак завивка!
Че що му беше сенчица?
Сенчица му бе, сенчица,
два орла, черни гарвани!
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
два орла, черни гарвани,
докат ми душа излезе!
Та па си долу кацнете,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кърви изпийте,
дясна ми ръка не яжте,
на дясна ръка злат пръстен,
на си я пуста вземете,
па нависоко излезте
и нашироко гледайте!
Дето видите камен двор,
сред двора тънка топола
и под топола кладенче,
с мраморен камен постлано,
край мрамор трева зелена
и мойто либе в тревата,
на шарен гергеф да шие.
Там ми десница пуснете,
да види либе, да чуе,
че си е умрял млад Стоян
на върху Стара планина,
при студни бистри кладенци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020