|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Сама се пушка отпела
от връх от Стара планина,
от Банковата бачия.
Двамина братя удари,
Стояна, още Йована.
Стоян се с душа раздели,
а Йован още не беше.
Над Йована се виеха
галуни черни гарвани,
а Йован им се молеше:
- Галуни, черни гарвани,
вийте се, вийте, галуни,
още се малко повийте,
дорде се с душа разделя,
па тогава си паднете,
бело се месо наяжте,
черни си кръви напийте;
десна ми ръка не яжте,
но я под крило турете,
па на високо хвръкнете
и на широко гледайте,
дето видите камен двор,
камен двор, порти железни,
под дърво сенка дебела,
под сенка седи невеста,
та шие шарен гергеф;
вие на дърво паднете,
та си ръчица пуснете
невести на шарен гергеф,
та да си види невеста
Йовану десна ръчица.
И галуни го слушаха,
виха се, виха галуни,
галуни, черни гарвани,
още се малко повиха,
Йован се с душа раздели.
И тия тогиз паднаха,
бело се месо наяли,
черни се кръви напили,
десна му ръка не яли,
но я под крило турили,
та на високо хвъркнали
и на широко гледали.
Дека видели камен двор,
камен двор, порти железни,
в двора дърво високо,
под дърво сенка дебела,
под сенка седи невеста,
та шие на шарен гергеф.
Тия на дърво паднаха
и си ръчица пуснаха
невести на шарен гергеф.
Га си видела невеста
Йовану десна ръчица,
тя си ръчица прегърна,
та па си викна, заплака:
- Майно ле, стара свекърво,
я излез, мале, да видиш
Йовану десна ръчица,
дек ми на гергеф паднала.
Излезла стара свекърва,
та си видела ръчица;
па си ръчица прегърна
и се с душа раздели.
неуточнено; зап. Иван Богоров (Данов-Летоструй, год. VІІІ, 1876,
с. 150, № 2; =Минков-Змей 1956, с. 98 - "Гарвани вестители").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|