|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Болен (ранен) юнак и хищна птица
Раззеленила се й, майно льо, гората зелена,
раззеленила се й, развеселила се й,
сал едно ми дърво не раззеленило,
под него си лежи дос добър юнак.
Постелката му й зелена морава,
завивката му й на гора листето,
подложката му й самороден камък,
сянка му брани черно орленце.
Че отговаряше дос добър юнак:
- Брани ми сянка, орле ле, пази ми сянка,
ако си оздравям, аз ще ти посребря,
аз ще ти посребря черните крилца
и ще ти позлатя червените крачка!
Ако ли аз умра, умра и загина,
ти да ми пиеш черните кърви,
ти да ми ядеш белите меса!...
неуточнено, Северна България (СбНУ 26/1912, № 261).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|