* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян
на връх на Стара планина.
Никой не го е съгледал,
съгледали го два орла,
два орла, два мили братя,
с крила му сенка сториле,
с клюне му вода носиле.
Стоян на орли думаше:
- Орлици, до две соклици,
с криле ми сенка сторете,
с клюне ми вода носете,
доде ми душа излезне.
Тогаз се месо наяжте,
черни се кърви напийте,
лева ми ръка не яжте,
а я вземете, вземете
и си хвръкнете високо;
дето видите камен мост,
там си ръчица пуснете!
Моята стара майчица
рано ще рани за вода,
студена вода да пие,
ще си ръчица намери,
та ще познае майка ми,
че ми е душа вземена.
Орлици Стоян слушале,
бело се месо наяле,
черни се кърви напиле,
лева са ръка вземали,
па са хвръкнале, хвръкнале,
де са виделе камен мост,
там са ръчица пуснале.
Майка му рано ранила
за вода студена да иде
и си ръчица намери.
Викнала майка да плаче:
- Синко Стояне, Стояне,
кога ти душа излезна,
кой ти водица подаде,
като не съм те видяла!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020