* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Два ми се орли вият
на връх на Стара планина,
че ми е паднал, загинал
млад Стоян, млад войвода.
Немало никой до него,
водица да му подаде,
люти рани да върже.
Само ми се вият
два орли над него,
два орли, сиви орлинки.
Стоян на орли думаше:
- Орлици, сиви орлинки,
с крила ми сянка пазете
и с уста вода носете,
доде ми душа излезе.
Тогаз сениско спуснете,
бело се месо наяжте
и тъмни кърви напийте.
Само ми лева ръка оставете
и я високо вдигнете.
Като високо летите,
гледайте доле широко
да има двори широки,
в двори дърво високо,
под дърво майка седи,
за мене риза шие.
Вие й ръка спуснете,
тя ще ми ръка познае,
на ръка си белег имам,
кога съм бил малък,
мама ме с въглен изгорила.
Като ми ръка познае,
ризата да ми даде
на мойте братя невръстни.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020