* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
в тая гора зелена, в тая гора борова.
Като Стояна охтеше
и гората кънтеше,
над глава му се виха
два сиви сокола.
Стоян на соколи думаше:
- Вийте се, соколи, вийте,
с криле ми сянка правете,
с уста ми вода носете,
докато си Стоян почине
с черни се кърви напийте,
с бяло се месо наяжте.
Само си, соколи, оставете
дясната ми ръчица с пръстенчето,
че го, соколи, занесте
в нашите двори пуснете,
да знае мама и да си спомни,
че ми е риза кроила,
кроила и шила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020