* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Всичка се гора люшнеше,
едно се дърво не люшна.
Че оти люшна, не люшна?
Под дърво лежи млад Стоян,
млад Стоян, чуждо чуждинче.
Та няма никой при нега
кой да му вода подаде
и глава да му привърже.
И едно турум пиленце,
пиленце, турум славейче,
с криля му сянка правеше,
с човка му вода носеше.
Пиле Стояну ромоне:
- Брей гиди, гиди, Стояне,
веке кье да те оставя,
всички са пилци отишли
в оная гора зелена
витиите гнезда да вият,
дребните пилци да въдят.
Стоян пиленце думаше:
- Пиленце, турум славейче,
още ме малко погледай,
докат ми душа излезе.
Та й га ми душа излезе,
и ти ми вземи, пиленце,
моята десна ръчица
със моя пръстен стребърен,
та я, пиленце, отнеси
у моя сестра Еленка.
Сестра ми рано кье рани,
ранен босилек да сади,
тя кье те сестра попита:
загинал ли е млад Стоян?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020