* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Врит се гората листнала,
листнала и разлистнала.
Едно се дърво не листна,
не листна и не разлистна.
Защо ли, не се е листнало?
Под дърво Стоян лежеше,
люта го рана болеше,
черен го гарван пазеше.
Гарван се готви да тръгва,
да иде долу в полето,
в полето широкото.
- Гледай ме, гледай, гарванчо,
ти си ме много погледал,
още ме малко погледай,
докато се с душа разделям.
И ти си ми вземи, гарванчо,
моята десна десница,
та я, гарванчо, отнеси,
в сестрината ми градинка.
Сестра ще да ме познае,
посребърният ми пръстен.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020