* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се й млад Стоян
в зелена гора борова,
борова, бороянова.
Дето ми Стоян лежеше,
зелена трева гореше;
че като Стоян ехтеше,
зелена гора кънтеше.
Над него сокол летеше,
Стоян соколи думаше:
- Вийте се, вийте соколи,
да ми сенчица бранете
доде ми душа излезе.
Като ми душа излезе,
вий си на мене кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с черно се кърви напийте,
пръстен от пръстче вземете
и го на мама носете.
Та че тогава хвръкнете,
във нашто село идете,
във нашто двори широко,
при мойта стара майчица,
при мойта млада булчица,
тогава хабер сторете.
Тамън си дума изрече
и се от душа отдели.
Във двори дюля имаше,
под дюля баба седеше,
на Стояна дете държеше,
буля му риза шиеше.
Сокол си пръстен изпусна,
мама на буля думаше:
- Я гледай, булка, тоз пръстен,
дето го сокол изпусна,
да не е, булка, Стоянов?
Като го взема булката,
и тя тогаз познала,
че той й беше венчанят.
Викнала те заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
къде си душа предаде,
че де те мога намери?
Та че си сокол подхвръкна.
Буля след сокол замина,
на връх планинка излезе
и при Стояна отиде.
Викнала, та заплакала:
- Либе Стояне, Стояне,
що ми пръстенче изпрати?
Мъртвец си дума не казва,
ала й нещо продума:
- Да знаеш, либе Петранке,
че си вдовица остала,
децата да ми отгледаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020