* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял ми се й млад Стоян
на връх на Стара планина.
Лежи ми Стоян, умира.
Какво беше му постелка -
зелена му морава.
Какво беше му възглаве -
бял му бе камък възглаве.
Че какво бе му завивка -
завивка бе му черен облак.
Два се орла над него вият,
вият, та му сянка бранят.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, два орла,
та ми сенчица бранете,
доде ми душа излезе.
Та че си тогаз кацнете,
с бяло се месо наяжте,
с черно се кърви напийте.
Дясна ми ръка не яжте,
ами я цяла вземете,
мами на дворът идете,
та я на дворът пуснете,
дано се мама усети,
кога ми риза кроила
на личен ми ден Илинден
и по на личен ушила,
по на личен, на Прокопи -
да не прокопса Стоянчо.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020