* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Мари хей, разболял ми се е млад Стоян,
млад Стоян, млада гидия,
на връх на Стара планина.
Мари, хей, гледали го два орела,
два орела, два мили братя,
със крила му сянка пазили
и с уста му вода носили.
Орли на Стояна думаха:
- Море ле, море, Стояне,
ти стана девет години,
както си болен паднал
на тази равна планина.
Нямаш ли никъде никого,
нито от майка помайчени,
нито от баща побащени,
нито от сестра посестрени,
нито от братец побратенство,
да дойдат, Стояне, да те видят.
Стоян на орли продума:
- Два орела, два мили братя,
аз нямам никъде никого,
вие сте ми за майка,
вие сте ми за баща.
Нагоре се, орли, издигнете,
дано ми душата излезе,
тогава, орли, паднете,
с бяло се месо наяжте,
бяло ми месо, юнашко,
и черна ми кръв изляна.
Орли Стоян послушаха,
нагоре се орли издигнаха,
че му душата излезе.
И тогаз орли паднали,
с бяло се месо наяли,
с черна се кръв напили.
Орли Стоян въздигнаха
от тази равна планина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020