* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболял ми се млад Стоян (2)
между две ели високи,
между два студни кладенци -
няма кой да го погледне.
Едно ми пъстро славейче,
то Стояна добре гледаше,
добре гледаше и пазеше -
със крила му сянка чинеше,
с уста му вода даваше.
Стоян пиленце думаше:
- Пиленце, пъстро славейче,
га те питам, да ми кажеш,
какво съм ти добро сторил,
та ме толкоз добре гледаш,
добре гледаш, добре пазиш -
със крила ми сянка чиниш,
със уста ми вода даваш?
Славейче кай Стояну:
- Стояне, а бре, Стояне,
кога ме питаш, да кажа,
какво си ми добро сторил,
добро сторил и направил.
Знаеш ли, а бре, помниш ли,
кога гората гореше,
вие бехте млади юнаци,
та ми из гора ходехте -
ази бих клета вдовица
със дванайсет пиленца.
Всички минаха, отминаха,
ти най-подире вървеше,
ти ме из огън извади,
та си пиленца отгледах.
Затова те, а бре, Стояне,
толкоз добре гледам,
добре гледам, добре пазя -
със крилца ти сянка чиня,
със уста ти вода нося.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020